Нов, четвърти поред, ремонт трябва да бъде извършен на канализационния тръбопровод през Варненското езеро, от който през миналата година се изляха поне 3 млн. куб. м фекални води. Това става ясно от инвестиционен проект, публикуван в сайта на местната администрация. Той трябва да установи каква би била цената на поредния ремонт, преди да бъде обявена поръчка за възлагането му. По официална информация за правените до момента ремонти бяха отпуснати 1.3 млн. лв.
На 24 март т.г. Община Варна обяви за последен път, че “ремонтът на проблемните участъци по временно положения тръбопровод във Варненското езеро е завършил”. От съдържането на това съобщение ставаше ясно, че тръбата все пак продължаваше да изхвърля в езерото фекални води, а дефектите по нея трябваше да бъдат окончателно отстранени най-късно до 24 април т.г. Това очевидно не се е случило и
замърсяването е продължило
Инвестиционният проект, публикуван преди дни в сайта на Община Варна, предвижда “Ремонт на напорен тръбопровод Ф500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на варненското езеро”. Според метаданните, съдържащи се в него, той е съставен и редактиран на 17 май т.г. Това е близо месец и половина след последното съобщение за приключване на ремонтните работи по тръбата. В точка “Съществуващо положение” от документа обаче е записано буквално следното: “В средата на месец януари 2021г. временният тръбопровод беше прекъснат и отпадните води след механично пречистване аварийно са заустени във Варненско езеро, като за това са известени отговорните институции. В момента се установяват повредите и се работи по бързото отстраняване и подмяна на авариралия участък с цел бързо възстановяване на временното трасе на тръбопровода.”
Междувременно снимки, направени от спътника Sentinel 2 на 24 май, са документирали
нехарактерно за сезона цъфтене на водорасли
в езерото, както и през май миналата година. Тогава експерти от Института по океанология обясниха, че то е преждевременно, предизвикано е от биологичното замърсяване и на практика очертава размерите му. На снимките отпреди седмица ясно се вижда по-тъмният цвят на водата както в езерото и плавателните канали, които го свързват с морето, така и пред плажовете южно от града.
Инвестиционният проект, публикуван в сайта на Община Варна, е част от документацията към обява за
“пазарни консултации”
В тази процедура трябва да бъде установена евентуалната цена на предстоящия, четвърти поред, ремонт на тръбата в рамките само на една година. Крайният срок за подаване на ценовите оферти е петък – 4 юни. Едва след разглеждането им ще бъде обявен търг за възлагане на обществена поръчка. Тя ще включва подмяна на няколко участъка от явно компрометираната и към момента тръба, както и вкопаването на част от нея в дъното на езерото.
Странното в този случай е, че администрацията на Иван Портних изневерява на практиката си до момента. По силата на рамков договор, сключен с близкото до ГЕРБ дружество “Хидрострой” след обществена поръчка, всички ремонти на тръбата бяха възлагани именно на него. Заради липсата на експертиза и техника за изпълнението на подводни дейности то наемаше като подизпълнител компанията “Хидроремонт ИГ”.
Странно е и това, че като собственик на тръбата в официалната си кореспонденция Община Варна продължава да твърди, че тя е положена “под дъното” на езерото. Това е предвиждал европейският проект за изграждането й на стойност 5 млн. евро. Но още през миналата година разследване на “Дневник” установи на базата на сонарни снимки и официални документи, че това не е било направено въпреки напълно усвоените средства от финансирането.
Първият ремонт на тръбопровода започна в края на май м.г. с 1.3 млн. лв. отпуснати от кабинета на Бойко Борисов. Той бе предприет, след като през лятото на 2019 г. кораб скъса с витлото си тръбата. Това беше и първият сигнал, че тя е била положена по дъното му, а не под него. От този момент нататък в продължение на повече от година в езерото и Варненския залив се изляха над 3 млн. куб. м фекални води. Въпреки това кметът на Варна Иван Портних в продължение на повече от 10 месеца, включително в разгара на плажния сезон, запази аварията в тайна от съгражданите си. Тя стана известна едва в края на април м.г., и то през публикации в медиите.
Срокът за приключване на първия ремонт беше отлаган на няколко пъти до 14 януари т.г., когато зам.-кметът на Варна Христо Иванов обяви, че той е
временно спрян заради проблеми
с друг проект на стойност 350 млн. лв. за удълбочаването на водния път през Варненското езеро. По тази причина тръбата беше временно положена на около 30 м от първоначално предвиденото трасе, отново без да е закопана в дъното.
Ден след брифинга на Иванов – на 15 януари т.г., беше установено, че заради явно неподходящо избраното място, на което тръбата е била положена, тя отново се е спукала. Тази авария също беше запазена от Портних тайна в продължение на 10 дни, въпреки че силно токсичните фекални води от два варненски квартала – “Аспарухово”, “Галата”, и прилежащите им вилни зони с над 27 хил. души население отново са била заустени в езерото. При това с пълен дебит от над 8.3 хил. куб. м дневно.
Така на 2 февруари Община Варна започна
ремонт на ремонта
Неговият край беше обявен на 8 февруари, но черната серия продължи – само ден по-късно тръбата се пречупи и напука за трети път.
Поредното опровержение на твърденията, че тръбопроводът е положен “под дъното” на езерото, е отново в текста на публикувания преди дни инвестиционен проект. В него е записано следното: “В зоната, където тръбопроводът е в траншея (бел. ред. – дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при строителство на пътища, канали и т.н.), се следи за разминаване на земната основа. () За предпазване от котви – да се въведе забрана за закотвяне около тръбата.”
За да изясни продължава ли замърсяването на Варненското езеро в момента, какъв е евентуалният му размер, какъв точно ремонт е необходим и колко струват общо поправките, извършени до момента, “Дневник” изпрати до пресцентъра на местната администрация във Варна няколко въпроса. Те бяха придружени с искане за отговор до края на работния ден в понеделник (31 май), но това не се случи.
източник: Дневник
………………………………………………….